Какво трябва да знаем за рака на дебелото черво? |
Колоректалният карцином или ракът на дебелото черво е недоброкачествен израстък, произхождащ от стената на дебелото черво. Той е най-често срещаният рак на органите на храносмилателния тракт. Заболяването обичайно визира мъже и дами на възраст сред 40 и 60 години. Колоректалният рак може да се образува както в колона (дебелото черво), по този начин и в ректума.
Голяма част от злокачествените формирания на дебелото черво са тумори, наречени аденокарциноми, които съставляват кафези от вътрешната страната на колона и ректума. Макар и по-рядко, се срещат и други злокачествени тумори, като карциноиден израстък, гастроинтестинален стромален израстък (ГИСТ), дребноклетъчен карцином и лимфом.
Колоректалният рак е втори по периодичност в България след белодробния рак при мъжете и рака на гърдата при дамите.
Има ли рискови фактори за появяването на колоректалния карцином и какви са те?
Един от главните рискови фактори за рака на дебелото черво е генетичното влечение , което се среща няколко пъти по-често в фамилиите на заболели от колоректален карцином.
Обичайно пациентите са предразположени към образуването на аденоми (аденоматозни полипи), които не са злокачествени формирания, само че могат да се развият като такива с времето. Премахването им може да предотврати по-нататъшното им развиване в колоректален карцином, което дефинира значителната роля на постоянните скринингови проучвания .
Възрастта също е рисков фактор, който не трябва да се подценява. Независимо, че този тип рак може да се развие и при младежи, близо 90% от случаите се следят при пациенти над 50 години .
Полът също може да бъде рисков фактор, така като мъжете са с по-висок риск да заболеят от колоректарен карцином, в сравнение с дамите.
Предразположени към това заболяване са и хората с възпалителни заболявания на червата, като улцерозен колит или болест на Крон. Жените с диагноза рак на яйчниците или матката също са с по-висок риск от развиване на рак на дебелото черво.
Някои от рисковите фактори са свързани с метода на живот, неналичието на двигателна интензивност, консумирането на алкохол, алено месо, салами или мазни храни. Тютюнопушенето също е от голяма важност.
Кои са най-често срещаните признаци на болестта и по кое време се демонстрират?
Ранните стадии на заболяването не са обвързани с съответни признаци и пациентите се усещат добре. С разрастването на тумора, според от това в кой колон на дебелото черво се развива, се следят разнообразни признаци.
Ако болестта се развива в десния колон, се появяват анемия, изнемощялост, колики и болки в корема. При недоброкачествен израстък в десния колон се следят продължителни коликообразни болки в корема, нарушена дефекация, съществуване на кръв и слуз при дефекация, намаляване, отмалялост и нараснала температура.
В късните стадии на болестта туморът се популяризира посредством лимфния поток и попада в районните, а по-късно и в отдалечените лимфни възли. Това води до разгръщане на заболяването и метастазиране в отдалечени органи като черен дроб, бели дробове, кости и основен мозък.
Как се диагностицира болестта?
Диагностицирането на колоректалния карцином в ранните стадии на заболяването дава опция за по-добра прогноза за лекуването му. Скринингът е основен в случаите, когато има фамилна обремененост или са налице рискови фактори за развиване на болестта.
Едно от главните проучвания за разкриване на рак на дебелото черво е колоноскопията , която разрешава да се огледа от вътрешната страна целият ректум и колон. По този метод се откриват полипи или ракови формирания. По време на процедурата може да се в профил полип или друга тъкан, която да бъде изследвана в лаборатория.
При пациенти, които не могат да бъдат сложени под цялостна анестезия, се прави иригография - рентгеново проучване. Друга опция е компютърно-томографската (КT или КAT) колонография .
Сред другите проучвания, които могат да бъдат направени, с цел да се сложи диагноза рак на дебелото черво, са: фекален тест за прикрито кървене, фекален имунохимичен тест, фекален ДНК-тест и флексибилна сигмоидоскопия.
Лекува ли се колоректалният карцином и по какъв начин?
Лечението на рака на дебелото черво е самостоятелно и зависи от разнообразни фактори като вида карцином, неговия етап на развиване, вероятните нежелани странични реакции, както и общото положение на пациента. Важно е изборът на разнообразни благоприятни условия за лекуване да бъде съветван с лекуващия доктор, с цел да може пациентът да е наясно с идното лекуване и терапия.
Най-честият способ за лекуване на рак на дебелото черво е оперативният, който цели да се отстранят туморът и заобикалящата го тъкан, част от здравото черво и заобикалящите лимфни възли.
Оперативното лекуване може да се приложи и посредством лапароскопска хирургия , в случай че съответният случай разрешава това. Това е доста по-щадящ способ, при който се вършат няколко отвора през коремната стена, до момента в който пациентът е под анестезия. Лапароскопията е също толкоз ефикасна, колкото и стандартната хирургия, само че времето за възобновяване на пациента е по-кратко, по отношение на общоприетата отворена интервенция.
При пациентите с ректален рак се прави колостомия или извеждане на колостома, което съставлява оперативно основан отвор, посредством който се свързва колонът с коремната стена, с цел да се изведат от тялото отпадните артикули на храносмилателната система. Те се събират в особено прикрепена торбичка. Понякога колостомията е краткотрайна, до момента в който трае лекуването на ректума, само че може да остане и за непрекъснато. Съвременните оперативни техники и потреблението на химио и лъчетерпия предоперативно могат да предотвранят използването на колостомия.
*Материалът е основан с поддръжката на Амджен
Източници:
• https://www.amgen.bg/resources/crew-of-blood.html
• https://www.cancercare.bg/vidove-tumori/kartsinom-na-debelo-chervo
Голяма част от злокачествените формирания на дебелото черво са тумори, наречени аденокарциноми, които съставляват кафези от вътрешната страната на колона и ректума. Макар и по-рядко, се срещат и други злокачествени тумори, като карциноиден израстък, гастроинтестинален стромален израстък (ГИСТ), дребноклетъчен карцином и лимфом.
Колоректалният рак е втори по периодичност в България след белодробния рак при мъжете и рака на гърдата при дамите.
Има ли рискови фактори за появяването на колоректалния карцином и какви са те?
Един от главните рискови фактори за рака на дебелото черво е генетичното влечение , което се среща няколко пъти по-често в фамилиите на заболели от колоректален карцином.
Обичайно пациентите са предразположени към образуването на аденоми (аденоматозни полипи), които не са злокачествени формирания, само че могат да се развият като такива с времето. Премахването им може да предотврати по-нататъшното им развиване в колоректален карцином, което дефинира значителната роля на постоянните скринингови проучвания .
Възрастта също е рисков фактор, който не трябва да се подценява. Независимо, че този тип рак може да се развие и при младежи, близо 90% от случаите се следят при пациенти над 50 години .
Полът също може да бъде рисков фактор, така като мъжете са с по-висок риск да заболеят от колоректарен карцином, в сравнение с дамите.
Предразположени към това заболяване са и хората с възпалителни заболявания на червата, като улцерозен колит или болест на Крон. Жените с диагноза рак на яйчниците или матката също са с по-висок риск от развиване на рак на дебелото черво.
Някои от рисковите фактори са свързани с метода на живот, неналичието на двигателна интензивност, консумирането на алкохол, алено месо, салами или мазни храни. Тютюнопушенето също е от голяма важност.
Кои са най-често срещаните признаци на болестта и по кое време се демонстрират?
Ранните стадии на заболяването не са обвързани с съответни признаци и пациентите се усещат добре. С разрастването на тумора, според от това в кой колон на дебелото черво се развива, се следят разнообразни признаци.
Ако болестта се развива в десния колон, се появяват анемия, изнемощялост, колики и болки в корема. При недоброкачествен израстък в десния колон се следят продължителни коликообразни болки в корема, нарушена дефекация, съществуване на кръв и слуз при дефекация, намаляване, отмалялост и нараснала температура.
В късните стадии на болестта туморът се популяризира посредством лимфния поток и попада в районните, а по-късно и в отдалечените лимфни възли. Това води до разгръщане на заболяването и метастазиране в отдалечени органи като черен дроб, бели дробове, кости и основен мозък.
Как се диагностицира болестта?
Диагностицирането на колоректалния карцином в ранните стадии на заболяването дава опция за по-добра прогноза за лекуването му. Скринингът е основен в случаите, когато има фамилна обремененост или са налице рискови фактори за развиване на болестта.
Едно от главните проучвания за разкриване на рак на дебелото черво е колоноскопията , която разрешава да се огледа от вътрешната страна целият ректум и колон. По този метод се откриват полипи или ракови формирания. По време на процедурата може да се в профил полип или друга тъкан, която да бъде изследвана в лаборатория.
При пациенти, които не могат да бъдат сложени под цялостна анестезия, се прави иригография - рентгеново проучване. Друга опция е компютърно-томографската (КT или КAT) колонография .
Сред другите проучвания, които могат да бъдат направени, с цел да се сложи диагноза рак на дебелото черво, са: фекален тест за прикрито кървене, фекален имунохимичен тест, фекален ДНК-тест и флексибилна сигмоидоскопия.
Лекува ли се колоректалният карцином и по какъв начин?
Лечението на рака на дебелото черво е самостоятелно и зависи от разнообразни фактори като вида карцином, неговия етап на развиване, вероятните нежелани странични реакции, както и общото положение на пациента. Важно е изборът на разнообразни благоприятни условия за лекуване да бъде съветван с лекуващия доктор, с цел да може пациентът да е наясно с идното лекуване и терапия.
Най-честият способ за лекуване на рак на дебелото черво е оперативният, който цели да се отстранят туморът и заобикалящата го тъкан, част от здравото черво и заобикалящите лимфни възли.
Оперативното лекуване може да се приложи и посредством лапароскопска хирургия , в случай че съответният случай разрешава това. Това е доста по-щадящ способ, при който се вършат няколко отвора през коремната стена, до момента в който пациентът е под анестезия. Лапароскопията е също толкоз ефикасна, колкото и стандартната хирургия, само че времето за възобновяване на пациента е по-кратко, по отношение на общоприетата отворена интервенция.
При пациентите с ректален рак се прави колостомия или извеждане на колостома, което съставлява оперативно основан отвор, посредством който се свързва колонът с коремната стена, с цел да се изведат от тялото отпадните артикули на храносмилателната система. Те се събират в особено прикрепена торбичка. Понякога колостомията е краткотрайна, до момента в който трае лекуването на ректума, само че може да остане и за непрекъснато. Съвременните оперативни техники и потреблението на химио и лъчетерпия предоперативно могат да предотвранят използването на колостомия.
*Материалът е основан с поддръжката на Амджен
Източници:
• https://www.amgen.bg/resources/crew-of-blood.html
• https://www.cancercare.bg/vidove-tumori/kartsinom-na-debelo-chervo
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ